В споровете за родина на овцете от породата "Мерино" се споменават различни места - Финикия, Италия, Испания. Така или иначе, съществува някакво съгласие по въпроса, че голямата заслуга за селектирането им имат маврите, благодарение на които някъде около XIII век този вид овце са се появили и в Испания.
Наистина думата "мерино" може да бъде открита в мавританския език със значение на съдия, който разрешава спорове между овчарите, както и между останалите скотовъдци.
Тънкорунните мериносови овце са прочути със своята изключително нежна вълна. В миналото тя била толкова ценна, че само някои благородници можели да си позволят да имат подобни дрехи. Мериносовата вълна била дори изпращана като подарък на високопоставени лица, включително и кралски особи.
В края на XVІІІ век мериносовите овце са внесени от Испания във Франция, където на базата на тази порода се създава новата "Рамбуйе". Тяхната космена покривка не е така фина, но за сметка на това е по-дълга, което прави новите овце подходящи за разресване с изобретените по онова време машини.
В Германия пък се правят опити мериносовата овца да бъде съчетана с други породи така, че да се повиши месодобивът. Така са създадени овцете "Меринофлайш", в чието име думата "Fleisch" означава на немски месо.
На голяма популярност се радва и "австралийският меринос", чиято козина е много гъста, а къдриците му - изключително правилно оформени. Към мериносовите породи спада и българската "Карнобатска тънкорунна овца".
Прецизно изработена в естествените за животното цветове, фигурката на "Papo", изработена от поливинилхлорид и оцветена ръчно, представлява едно напълно реалистично копие на женска мериносова овца. Тя е част от серията "Животните във фермата", представяща различните породи кучета, както и най-популярните домашни животни.