Според една от популярните легенди, когато Юлий Цезар покорил галите (жителите на днешна Франция и част от Белгия), те му поднесли като "специален дар" за трапезата му жилав и твърде стар петел, който изобщо не ставал за ядене. Така те искали да му покажат с какво точно се е захванал – галите били горди и свободолюбиви племена, непокорни и известни с избухливия си нрав. От тази гледна точка, интересен е фактът, че латинската дума за петел е "gallus", което се превежда като жител на Галия, гал.
И до днес петелът е един от най-известните неофициални символи на Франция - страната, в която се проектират и произвеждат колекционерските фигурки "Papo". Той неизменно присъства във фолклора на тази страна, а между 1789 и 1799 г., по време на Френската революция, образът му се появява дори върху знамената на бунтуващия се народ. Изображението на галския петел идва да замени кралския символ - лилията, и се възприема като олицетворение на прогресивната общественост, която желае промяна в устройството на страната.
През XIX век петелът присъства на монетата от 20 франка, а днес той е талисман на националния отбор по футбол на Франция, който, ако си припомним мача на стадион Парк де Пренс на 17 ноември 1993 г., май невинаги им носи късмет.
Ръчно оцветената фигурка от серията "Животните във фермата" представлява едно реалистично копие на това животно. В сравнение с другите петли "галите" са по-едри, по-ярко оцветени и гребените им са по-големи. Смята се, че в началото породата е отглеждана специално за боеве с петли и чак по-късно става част от традиционните ястия във френската кухня.