Знаете ли, че наричат гърбатите китове "плуващите певци" или "морските композитори"?
Причината затова е, че мъжките представители от този вид главно по време на размножителния си период, но не само, пеят песни, които са с продължителност между 10 и 20 min. Точно както при класическата музика, в произведенията на китовете има една основна тема, която се повтаря и разработва по различен начин.
Още по-интересно е, че по едно и също време всички китове от дадена популация пеят едно и също "парче", което постепенно се разпространява сред китовете по целия свят. И така, докато не се появи новият "хит", който да завладее сърцата...
Няма как моряците през годините да не са чували китовите песни, но явно не са им обръщали внимание. Този природен феномен бил открит през 1950 г., когато американски военни, подслушващи руски подводници, записали странните звуци.
Китовете нямат гласни струни, но пеят, като издухват въздуха през носната си кухина. Установено е, че тези звуци се чуват на повече от 160 km!
Друг интересен факт, свързан с тези животни, е, че те са най-големите пътешественици сред всички бозайници, изминавайки всяка зима разстояние между 8 000 и 25 000 km! За сравнение, северният елен, който е най-големият пътешественик сред животните на сушата, изминава годишно "само" 5 000 km.
Гърбатите китове имат отличителна форма на тялото, необичайно големи гръдни перки и безформена глава. Всеки от тях може да бъде идентифициран по уникалния белег, който има от долната страна на опашката.
Бебетата се раждат с дължина от около 6 m и тегло близо 2 тона. Но, хранейки се с планктон и дребни рибки, когато пораснат, най-едрите от тях достигат до 16 метра на дължина и тегло от 40 тона.
Гърбатите китове са акробатични животни и обичат често да се подават на повърхността. Иначе могат да издържат 45 минути под водата и се гмуркат на дълбочина от 1800 m.
Ръчно оцветената фигурка на "Papo" е част от серията "Морски животни". Изработена е от поливинилхлорид.