„Със сигурност историците ще отбележат амбицията, когато анализират минали събития, много голяма амбиция. Но тази амбиция в действителност е значително по-силна, значително по-жестока и всеобхватна, отколкото те могат да предположат”.
Наполеон Бонапарт
Напулионе Буонапарте (както е рожденното му име) се ражда на 15 август 1769 г. в град Аячо на остров Корсика. Той е второто от 13-те деца (пет от които умират в ранна възраст) на Карло Буонапарте и Мария Летиция Рамолино. Семейството му е част от дребната корсиканска аристокрация и живее на острова от началото на XVI век, а в момента на раждането на Напулионе Корсика едва от 3 месеца е френска територия.
Майката и бащата на момчето са борци за независимостта на острова, още от времето, когато той принадлежи на Генуа. А самият Наполеон през цялото си детство и юношество изпитва омраза и презрение към Франция, виновна, според него, за бедността и страданията на корсиканския народ.
Тридесет години след раждането си същият човек, който говори френски със силен италиански акцент и така и не се научава да пише правилно, става Първи консул на Франция. Пет години по-късно, на 18 май 1804 г., сенатът го провъзгласява за Император. От Великата Френска революция, превърнала Франция в република, са изминали само 15 години...
През декември същата година Наполеон кани папа Пий VII да извърши церемонията по коронясването му.
На 2 декември 1804 г. Наполеон Бонапарт влиза в катедралата “Нотр Дам” в Париж, облечен в дълга бяла роба, извезана със злато и хермелинова наметка - облекло силно напомнящо официалните кралски одежди. Гостите на церемонията са смаяни от подобна пищност. Бъдещият император, който получава името Наполеон I Велики, иска в неговия образ да бъде припознат владетелят на могъщата Франкска империя – Карл Велики.
Не по-малко суета има във факта, че Наполеон кани самия Папа. По онова време Главата на римокатолическата църква контролира огромни територии в цяла Европа. Повечето владетели търсят неговата подкрепа, както и множество начини да покажат своето уважение и покорство. Но не и Наполеон.
Самата церемония е замислена така, че новият управник на Франция да покаже пред народа, че той стои по-високо от Папата. Според традицията висшият духовник трябва да постави короната на главата на управника. Това е ясен знак, че църквата разполага със светската власт, тъй като всяка власт идва от Бога. Наполеон обаче взима короната от ръцете на Пий VII и сам се коронясва. А след това, коронясва и любимата си Жозефина, провъзгласявайки я за императрица.
Папата е дълбоко обиден. От този момент Бонапарт се превръща в негов личен враг.
“Аз ще защитя френските територии, подкрепяйки правата, равенството и свободата на всички хора” - казва Наполеон по време на коронацията, за да подчертае своята безгранична вярност към идеите на революцията. Но за него републиката, макар и полезна "за здравето на една държава", не може да просъществува дълго.
"За да може една нация да остане силна, всички трябва да застанат зад една обща цел и една личност”. - това е позицията на Бонапарт.
Година след като става Император на Франция, Наполеон се самопровъзгласява и за крал на Италия, като целта му е постепенно да подчини цяла Европа. По-големия си брат - Жозеф, той прави крал на Испания, по-малкия - Луи, крал на Холандия, а съпругът на сестра му Каролина става крал на Неапол.
И това, според собствените му думи, е само част от една "значително по-силна, значително по-жестока и всеобхватна" амбиция...
Фигурката на "Papo" представя Наполеон, облечен в празничните одежди, които познаваме от картините на Жан Луи Давид "Коронясването на Наполеон" и "Наполеон I на своя императорски трон" на Жан Аугуст Доминик Ингре. Облечен е в бяла дълга роба, украсена със златни шевици, и червена мантия с хермелинова кожа - присъща за кралското облекло. На раменете му са отличителните знаци на Почетния легион, а на главата - лавров венец от злато. В дясната си ръка Наполеон държи скиптър с Френския императорски орел - емблемата на Великата армия.
Фигурката, изработена от поливинилхлорид и оцветена на ръка, е част от серията "Исторически личности".
