"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Любезни читателю, запознай се с месеците! О, нима мислиш, че в това няма нищо ново? Повярвай ми, грешиш. Знаеш, че са цветни... знаеш, че имат собствен характер... знаеш, че всеки е красив по свой начин... Ала чувал ли си, че те самите крачат по земята? Сигурен съм, срещал си сприхавата Марта. Колко мартенички окичи тая година, за да я умилостивиш? А посрещна ли любимите ѝ щъркели, свили гнезда по стълбове и комини? Двамата ѝ братя сечковци - Малък и Голям - също познаваш, студът им ти хапе страните още от дете, ама идва ли ти на ум откъде са им имената? Знаеш ли, че Януари пристига на вихрения си жребец и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Стигнаха до стаята на Замир и започна да тече най-невероятният филм на света, най-прекрасните часове в живота ѝ. Или най-греховните - но Йолана не се чувстваше нито виновна, нито грешница. В края на краищата никому не причинява зло, само дава и получава любов. Може би се връщаше там, откъдето навремето животът ѝ тръгна по погрешен път - връщане към правото на любене със Земир. Едва сега изживяваше радост от близостта. И истинската наслада. Замир я любеше както никога никога досега, ръцете и устните му намираха точно онези мънички местенца на Йоланиното тяло, за които се срамуваше дори да си помисли, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
"Джунглата на скакалците е едновременно зловещ и забавен роман. Напомня на "Кланица 5" на Кърт Вонегът по възможно най-добрия начин!." New York Times Book Review Никой не очакваше краят да света да дойде точно така. Две хлапета, Роби и Остин, просто се мотаеха и пушеха, когато бяха нападнати и набити от група хулигани, защото им приличали на "захаросани педалчета". Последва поредица от злощастни обстоятелства, които в крайна сметка доведоха до инвазия на огромни разгонени и много кръвожадни богомолки, които се интересуваха само от две неща. И хлапетата, и богомолките са движени от едни и ...![](/b-images/quad-transp.gif) |
|
Пътешествие до края на нощта е едновременно автобиография и фикция. С богат на находки и шокиращ език авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от верния си и омразен Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и, освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност. Роман антивоенен, циничен, ...![](/b-images/quad-transp.gif) |