Моят първи шеф, проф. Иван Василев, казваше така: "Който иска да работи хирургия като чиновник - като му чукне часовникът (следваше изразително почукване по часовника), да си отиде, да си отива отсега - хирургия се работи денем и нощем." Напоследък се сблъскваме с подобно чиновническо отношение, което ми напомня неговите думи. За съжаление, като че ли тази практика се разширява. За тези, на които болните им досаждат (такива хора не би трябвало да работят медицина), може би трябва да добавим това, което е казал старият проф. Киркович, когото не съм познавал, но съм чувал за него от моите родители, на които е чел ... |
|
|
Изданието съдържа: Епилог към книгата "От Франческа до Беатриче" За психологията на интересния мъж Черти на любовта Любовта у Стендал Любовният избор Към историята на любовта Промяна в поколенията Бележки върху "куртоазната любов" Пейзаж с кошута в дъното Пролог към "Герданът на гълъбицата" от Ибн Хазм от Кордова ... За психологията на интересния мъж Няма нищо по-ласкателно за един мъж от това да чуе жените да казват за него, че е интересен. Но кога според жените един мъж е интересен? Въпросът е един от най-деликатните, които могат да се зададат; в същото време - един от най-трудните. За да застанем пред него с известна ... |
|
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
|
Из Словото на Учителя Беинса Дуно . Съставители: Трендафила Балдевска и Антония Йорданова. ... "Но онзи момент, когато се родила първоначално човешката душа, той е велик момент! Писанието го нарича зазоряване на битието, създаване на един космос. И ако вие схванете този момент, туй е едно възраждане. За всяка една душа се създава един космос. Това е най-важното! След милиони години вие ще разберете великата Истина. А сега вие мислите, че ще изчезнете. Не, ще се разтворят умовете ви и всеки ще разбере своята душа. Ще разберете, че във вас се крие нещо потаено. В туй се крие един велик момент. Така само ще познаете, ... |
|
|
Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич. Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика. „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността. Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита ... |
|
|
Кабалистичното познание за Пътя на душата и устройството на духовните светове. Задавали ли сте си някога въпроси като Има ли живот след смъртта?, Какво се случва с телесното човешко тяло и с неговата кончина ли свършва всичко?, Има ли наистина душа и ако има, къде отива тя? Питали ли сте се: Раждането ли е истинското начало или има живот и преди него?, Ако с раждането си наследяваме карма от предишни превъплъщения, защо не си спомняме нищо за тях? В ръцете си държите изследване, което отговаря именно на тези и още много въпроси, свързани с инкарнацията или пътя на душата през различни исторически епохи, измерения и ... |
|
|
Сняг в косите, смях в очите, искам да те помня аз така... ... "Втора книга. Излязла от печат около осем минути след първата. Нямахте време дори за критика. Някак протече през мен като ручей. А те са така - тръгват и не се знае докъде ще стигнат. Ако сте се спирали до ручей и сте извлекли полза от това посядане, значи имате душа. А аз това и се опитвам да ви дам. Душа край един ручей, наречен живот - ако е чист, ще ви докосна. Ако някъде съм фалшив, затворете ме, сложете вашия яз, не ме пускайте надолу. Надолу ручеят става река. Но само ако е в правата посока. Инак става блато, инак обраства с шавар. В смисъл... не ... |
|
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
|
"Най-често думите играят ролята на суха плява. Имам предвид – в нашето време. Веят се по вятъра и замърсяват и бездруго прашната атмосфера. Думи, думи, думи... Хората са прекалено много и думите им са прекалено много, и това ги прави някак си незначителни и задушаващи – като прашинки. Но понякога се явява човек, носещ в себе си особен вид сечиво. Огниво. Запалка или някакъв друг вид искрометно приспособление. Душата си примерно. Някакъв особен вид душа. И този човек може с някакво незабележимо движение да запали целия тоя куп плява от думи. И да лумне най-величествен огън. Този, който може да подпали сухата плява с ... |
|
|
"Москва е щедра душа!""Москва е отворена за всяка страст!" В Москва на всеки гост се падаше по нещо - някому политиката и рубиновите звезди на Кремъл, другиму - момиче, водка, хайвер, на трети - епически балет и световно известният "Болшой". А на четвърти му беше достатъчно да се разходи бавно и важно из малката градинка срещу "Болшой". Затова всеки, стъпил на загрятата московска почва, се опитваше да се разгърне напълно, от душа, с един наистина руски размах. Необходимо беше да се докаже, че си достоен за такова внимание. Че си най-добрият от най-добрите. А, без амбиции, какъв е ... |
|
|
Тези идеи вероятно ще провъзгласят тенденцията си първо във философията, в психологическото мислене, в изкуството, поезията, рисуването, скулптурата, музиката, в главната идея на етиката, в прилагането от мислителите на субективни принципи в социалните въпроси, дори може би, макар това да е рисковано усилие, в политиката и икономиката, тази твърда неподатлива земна материя, която най-много се съпротивлява на всичко освен на едно грубо утилитарно отношение. Ще има нови неочаквани разклонения в науката, или поне изследвания... Ще бъдат направени открития, които изтъняват стените между душа и материя; ще има опити да се ... |
